May 19, 2014, 1:07 PM

В моята лодка

1K 0 9

Ако в моята лодка си, Боже,

Ти ще стихнеш рева на вълните.

И гласът на света разтревожен

ще заглъхне в прибоя на дните.

 

И дори в разразената буря,

ураганно сломила сърцето,

вместо мен ще поемеш Ти руля

и ще смъмриш гнева на морето.

 

И попътно ще вдигнеш платната

на живота ми с нова надежда.

Аз ще тръгна към Теб по водата,

устремена към светло проглеждане.

 

Ето, слънцето пръска лъчите си,

осветляващи всичко до дъно.

Боже, колко са топли очите ти.

Не в морето, а в тях ще потъна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...