May 19, 2014, 1:07 PM

В моята лодка

1K 0 9

Ако в моята лодка си, Боже,

Ти ще стихнеш рева на вълните.

И гласът на света разтревожен

ще заглъхне в прибоя на дните.

 

И дори в разразената буря,

ураганно сломила сърцето,

вместо мен ще поемеш Ти руля

и ще смъмриш гнева на морето.

 

И попътно ще вдигнеш платната

на живота ми с нова надежда.

Аз ще тръгна към Теб по водата,

устремена към светло проглеждане.

 

Ето, слънцето пръска лъчите си,

осветляващи всичко до дъно.

Боже, колко са топли очите ти.

Не в морето, а в тях ще потъна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...