mili4ka_ (Милица Игнатова)
111 743
13 июн. 2007 г., 23:30

В моята вселена 

  Поэзия
1360 0 4

Не искам да те залича от паметта си,
не от вихрушката на тая есен луда,
не от шепота на пясък златозърнест,
не от полъха на свежите цветя,
нито от полъх лют и снежен.

Във изворите ще се смееш и ще светиш
сред песента на златните листа,
изповед на изгорялата трева.
Ще усещам твоя глас -
нежна песен на крайпътните дървета.

И в такава хищна, звездна вечер
над света, във моята вселена
волна, уморена
от любов, ще паднеш повалена.

В прегръдката на вишневия цвят,
като кървава балада ще напомня,
че безличен ще е твоя свят,
ако моят лик остане незапомнен.

© Милица Игнатова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??