22 мая 2011 г., 11:20

В Началото или пък в Края?

573 0 0
"В Началото или пък в Края?"
Прокрадват се последни капки кръв
през стиснатата шепа,
дъждът отнася всичко - спомени, мечти на прах
и литват птиците към мрака.

Родих се не по своя воля,
живях, изчезнал сред скръбта,
за нищо никого не моля -
надвесва се над мен Смъртта!

Сега от болка в гробницата вия,
но няма кой да чуе писъците страшни,
със пръсти дращя по стените,
по дяволите, где си, Боже на добрите?!

Като през пясъчен часовник
изтичат миговете неми,
а Там небесният чиновник
на Входа прави ми проблеми.

*                       *                       *

Какво съм и защо ридая -
безмълвни като камък са звездите,
в Началото или пък в Края,
уви - залостени са там вратите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...