В Началото или пък в Края?
Прокрадват се последни капки кръв
през стиснатата шепа,
дъждът отнася всичко - спомени, мечти на прах
и литват птиците към мрака.
Родих се не по своя воля,
живях, изчезнал сред скръбта,
за нищо никого не моля -
надвесва се над мен Смъртта!
Сега от болка в гробницата вия,
но няма кой да чуе писъците страшни,
със пръсти дращя по стените,
по дяволите, где си, Боже на добрите?!
Като през пясъчен часовник
изтичат миговете неми,
а Там небесният чиновник
на Входа прави ми проблеми.
* * *
Какво съм и защо ридая -
безмълвни като камък са звездите,
в Началото или пък в Края,
уви - залостени са там вратите...
© Задгробник Евотош All rights reserved.