11 окт. 2009 г., 00:09

В негова памет

1K 0 7

Толкова празно е без теб.

Сърцето ми сякаш се превърна в лед.

Душата ми от този студ е скована,

защото след теб остана само... рана.

Подскажи със нещо, че си още тук.

Дори да е едва доловим звук.

Искам пак да усетя топлината ти,

да почувствам аромата ти...

който така обичах да усещам.

Боли ме само като се сещам

за дните, в които беше мой.

А всичко свърши след онзи завой...

И ето, оставаш завинаги млад.

Откакто те няма, усещам само хлад.

Дано си по-добре горе на небето.

И знай, че никога няма да ми напуснеш сърцето!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....