Oct 11, 2009, 12:09 AM

В негова памет

  Poetry » Other
1K 0 7

Толкова празно е без теб.

Сърцето ми сякаш се превърна в лед.

Душата ми от този студ е скована,

защото след теб остана само... рана.

Подскажи със нещо, че си още тук.

Дори да е едва доловим звук.

Искам пак да усетя топлината ти,

да почувствам аромата ти...

който така обичах да усещам.

Боли ме само като се сещам

за дните, в които беше мой.

А всичко свърши след онзи завой...

И ето, оставаш завинаги млад.

Откакто те няма, усещам само хлад.

Дано си по-добре горе на небето.

И знай, че никога няма да ми напуснеш сърцето!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анонимна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...