В негова памет
Толкова празно е без теб.
Сърцето ми сякаш се превърна в лед.
Душата ми от този студ е скована,
защото след теб остана само... рана.
Подскажи със нещо, че си още тук.
Дори да е едва доловим звук.
Искам пак да усетя топлината ти,
да почувствам аромата ти...
който така обичах да усещам.
Боли ме само като се сещам
за дните, в които беше мой.
А всичко свърши след онзи завой...
И ето, оставаш завинаги млад.
Откакто те няма, усещам само хлад.
Дано си по-добре горе на небето.
И знай, че никога няма да ми напуснеш сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анонимна Всички права запазени
