В нощта
В нощта
Една цигулка във нощта
проплаква отдалече вън.
И мисля си дали и тя
разказва нещо с нежен звън?
Момиче ли прокарва лък
по струните във късен час,
та тя издава тъжен звук?
Събудена, заслушах аз.
Извиках спомен отшумял
и той с момичешка ръка,
лъка в цигулката опрял,
достигна моята душа.
А пък изгрялата луна
заслушана зад клон се скри
и с ярката си светлина
до песента се приближи.
Цигулката в кои ръце
тъй нежно свиреше сега?
Тя сякаш имаше сърце,
а то пък пълно със тъга…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
