В нощта
В нощта
Една цигулка във нощта
проплаква отдалече вън.
И мисля си дали и тя
разказва нещо с нежен звън?
Момиче ли прокарва лък
по струните във късен час,
та тя издава тъжен звук?
Събудена, заслушах аз.
Извиках спомен отшумял
и той с момичешка ръка,
лъка в цигулката опрял,
достигна моята душа.
А пък изгрялата луна
заслушана зад клон се скри
и с ярката си светлина
до песента се приближи.
Цигулката в кои ръце
тъй нежно свиреше сега?
Тя сякаш имаше сърце,
а то пък пълно със тъга…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
