Nov 14, 2020, 1:25 AM

В нощта 

  Poetry » Other
258 0 3

В нощта

 

Една цигулка във нощта

проплаква отдалече вън.

И мисля си дали и тя

разказва нещо с нежен звън?

 

Момиче ли прокарва лък

по струните във късен час,

та тя издава тъжен звук?

Събудена, заслушах аз.

 

Извиках спомен отшумял

и той с момичешка ръка,

лъка в цигулката опрял,

достигна моята душа.

 

А пък изгрялата луна

заслушана зад клон се скри

и с ярката си светлина

до песента се приближи.

 

Цигулката в кои ръце

тъй нежно свиреше сега?

Тя сякаш имаше сърце,

а то пък пълно със тъга…

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??