В нощта
В нощта
Във тази синя нощ невероятна,
обсипана от лунните лъчи,
вървя по пътищата на мечтата,
във шепа скрила падащи звезди.
И знам със теб не съумяхме двама
да се опазим от лъжи и фалш
и да запазим любовта голяма,
и този свят красив да бъде наш.
Сълзите ми в очите ми са спрели,
душата ми изляла се е в тях
и устните ми в мрака занемели,
без глас нашепват името ти пак.
Събудена от моите въздишки,
реката мислите ми приюти,
във шепите си ще запазя всички
безкрайно светли, падащи звезди.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены