В нощта
В нощта
Във тази синя нощ невероятна,
обсипана от лунните лъчи,
вървя по пътищата на мечтата,
във шепа скрила падащи звезди.
И знам със теб не съумяхме двама
да се опазим от лъжи и фалш
и да запазим любовта голяма,
и този свят красив да бъде наш.
Сълзите ми в очите ми са спрели,
душата ми изляла се е в тях
и устните ми в мрака занемели,
без глас нашепват името ти пак.
Събудена от моите въздишки,
реката мислите ми приюти,
във шепите си ще запазя всички
безкрайно светли, падащи звезди.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени