20.10.2021 г., 19:54

В нощта

418 1 0

        В нощта

 

Във тази синя нощ невероятна,

обсипана от лунните лъчи,

вървя по пътищата на мечтата,

във шепа скрила падащи звезди.

 

И знам със теб не съумяхме двама

да се опазим от лъжи и фалш

и да запазим любовта голяма,

и този свят красив да бъде наш.

 

Сълзите ми в очите ми са спрели,

душата ми изляла се е в тях

и устните ми в мрака занемели,

без глас нашепват името ти пак.

 

Събудена от моите въздишки,

реката мислите ми приюти,

във шепите си ще запазя всички

безкрайно светли, падащи звезди.

 

                       Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...