В нощта

Във тази синя нощ невероятна,

обсипана от лунните лъчи,

вървя по пътищата на мечтата,

във шепа скрила падащи звезди.

И знам със теб не съумяхме двама

да се опазим от лъжи и фалш

и да запазим любовта голяма,

и този свят красив да бъде наш.

Сълзите ми в очите ми са спрели,

душата ми изляла се е в тях

и устните ми в мрака занемели,

без глас нашепват името ти пак.

Събудена от моите въздишки,

реката мислите ми приюти,

във шепите си ще запазя всички

безкрайно светли, падащи звезди.

                       Мария Мустакерска