И сто години да живея, пак ще имам сили
да те очаквам, да пея за теб и идващия ден,
а времето - болнаво старче - нека да се хили,
че нова нощ и сутрин са минали край мен.
От много месеци във бдение живея само,
безспирно бдя над теб с надежда най-добра,
ослушвам се в очакване и напрежение голямо
за всеки звук от скайпа дошъл като на игра.
Във виртуалния ти свят - от дъното на мрака даже -
ликът ти отново да изгрее в дивна красота,
не спя, в очакване съм Зората в утрото да се покаже,
че в настоящето живеем - ще ни докаже тя.