В очакване!
В очакване на дъжд!
------------------------
Там някъде, в пустинята на Самотата,
изпила жадно и последните сълзи,
очаква ме да се завърна Мама!
В обрулени в стихията на вятъра,
покрити с бръчките на времето черти
чета истории за обичта към мен.
В ръцете ѝ – цветя в очакване повехнали
да ме прегърнат пак, след дългия ми път
ще се събуди над пустинята дъждът...
Сълзите и, във шепите събрани
със вкус на сладост и горчивина, тъга
ще ги предам на моите деца!
Разбирам – скъпоценност е голяма
прегръдка майчина
и майчина сълза!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
Поздрав!