В очакване!
В очакване на дъжд!
------------------------
Там някъде, в пустинята на Самотата,
изпила жадно и последните сълзи,
очаква ме да се завърна Мама!
В обрулени в стихията на вятъра,
покрити с бръчките на времето черти
чета истории за обичта към мен.
В ръцете ѝ – цветя в очакване повехнали
да ме прегърнат пак, след дългия ми път
ще се събуди над пустинята дъждът...
Сълзите и, във шепите събрани
със вкус на сладост и горчивина, тъга
ще ги предам на моите деца!
Разбирам – скъпоценност е голяма
прегръдка майчина
и майчина сълза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
Поздрав!