В очакване
Един Годо, на пръсти тихо минал,
в антрето ми четеше стари вестници,
потънал в новината си любима,
в очакване на ято буревестници.
Потропваше с лулата си незрима -
по шкафа и по прашен си костюм.
Заложил бе капана за несретници
с ухание на фалш и на парфюм.
Приглаждаше коси си търпеливо,
с лукав си поглед тихо ме следи.
И дебнеше дали на клада бурна
ще може да ме изгори...
Върви, Годо, не искам да те виждам,
несретник съм, но няма да се дам.
Дори вземи и старите си вестници,
да палиш кладата си сам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Василева Все права защищены
