В очакване
Един Годо, на пръсти тихо минал,
в антрето ми четеше стари вестници,
потънал в новината си любима,
в очакване на ято буревестници.
Потропваше с лулата си незрима -
по шкафа и по прашен си костюм.
Заложил бе капана за несретници
с ухание на фалш и на парфюм.
Приглаждаше коси си търпеливо,
с лукав си поглед тихо ме следи.
И дебнеше дали на клада бурна
ще може да ме изгори...
Върви, Годо, не искам да те виждам,
несретник съм, но няма да се дам.
Дори вземи и старите си вестници,
да палиш кладата си сам.
© Веселка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да, идейно, но малко архаичен е словоредът!
Поздрави!
Пооправи го малко, адаш. Например:
"Потропваше с лулата си незрима -
по шкафа и по прашния костюм."
"Приглаждаше косите търпеливо,
а погледът му ме следеше диво.
И дебнеше дали на клада бурна
ще може да ме изгори..."
Или нещо подобно. Така избягваш и смесването на глаголните времена!
Надявам се, че не ми се сърдиш за предложенията!
А идеята ти е много добра! -
Радвам се, че отново те чета!
-
Марин -
Джак - Тематично благодаря
Ивон - Усмивки за теб
Ангел - Не го чаках, той сам дойде и го изгоних
Благодаря, за топлото посрещане
Ще се опитам по-редовно да влизам, напук на ангажиментите... -
Завърна се значи, а...
Годо не дойде, но ти все пак размисли!
Радвам се, че си пак тук, Веси!
...и нямаш право на повече отсъствия!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Белла - Знаех си, че няма да се сдържиш и ще отреагираш
Адашче - Не само, че не се сърдя, а и се радвам на реакцията ти...
Обичам да експериментирам, затова забърках "тюрлюто"
Усмивки, Адашче!