20 февр. 2008 г., 11:59

В очакване на едно цвете

738 0 1

Приготвила си бях да засадя на "ранчото" си в цветната градина

различни по вида си куп цветя, но не успях, че есента отмина.

Какво пък, във саксии у дома ще си ги сложа! Казах и реших!

И още ненаписала това, подготвих се и си ги засадих.

Сега ме радват, почват да цъфтят -  зюмбюл, лале и нарцис  самовлюбен,

лаленцата са даже всъщност две, различни, но във слънцето са влюбени...

Зареждат ме със радост и усмивка, но чудно ми е - в петата саксия

какво бях засадила? Ще почакам самото то пред мен да се открие!

И после - страшно много се надявам от делника да мога да се скрия

в зеленото спокойствие на село поне за ден! И слънце да отпия... :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!
    Хареса ми!Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...