20.02.2008 г., 11:59

В очакване на едно цвете

732 0 1

Приготвила си бях да засадя на "ранчото" си в цветната градина

различни по вида си куп цветя, но не успях, че есента отмина.

Какво пък, във саксии у дома ще си ги сложа! Казах и реших!

И още ненаписала това, подготвих се и си ги засадих.

Сега ме радват, почват да цъфтят -  зюмбюл, лале и нарцис  самовлюбен,

лаленцата са даже всъщност две, различни, но във слънцето са влюбени...

Зареждат ме със радост и усмивка, но чудно ми е - в петата саксия

какво бях засадила? Ще почакам самото то пред мен да се открие!

И после - страшно много се надявам от делника да мога да се скрия

в зеленото спокойствие на село поне за ден! И слънце да отпия... :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!
    Хареса ми!Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...