Feb 20, 2008, 11:59 AM

В очакване на едно цвете

  Poetry
730 0 1

Приготвила си бях да засадя на "ранчото" си в цветната градина

различни по вида си куп цветя, но не успях, че есента отмина.

Какво пък, във саксии у дома ще си ги сложа! Казах и реших!

И още ненаписала това, подготвих се и си ги засадих.

Сега ме радват, почват да цъфтят -  зюмбюл, лале и нарцис  самовлюбен,

лаленцата са даже всъщност две, различни, но във слънцето са влюбени...

Зареждат ме със радост и усмивка, но чудно ми е - в петата саксия

какво бях засадила? Ще почакам самото то пред мен да се открие!

И после - страшно много се надявам от делника да мога да се скрия

в зеленото спокойствие на село поне за ден! И слънце да отпия... :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих!
    Хареса ми!Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...