В очакване на празника
Ако имаш два камъка, дай на врага си и двата.
Воденица над тях да гради. Да си спомни за хляба.
Ти в сърдечната нива засявай пшеницата златна
и с кръвта си стори ѝ поклон през смирените клапи.
Ще усетиш мира да расте и на Каин ще кажеш:
– Той е брат ти! И чака да идеш при него през юни.
И, защото са пости и няма омраза да блажите,
ще дари на ръцете ти два озарени самуна.
Ще му върнеш единия. Седнали кротко на прага
ще си кажете всичко, което за Авел е късно.
Разчупи своя хляб и пусни през сърцето си агнета.
Нека брат ти трапезата в идния празник прекръсти.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
