6 нояб. 2008 г., 12:12

В очакване на вторник

748 0 8
  В ОЧАКВАНЕ НА ВТОРНИК

 

Като дете очаквам всеки вторник

да дойдеш, мила, пак при мен,

но бавно времето минава,

едвам се нижат ден след ден.

 

А вторник дойде ли, заставам

от рано пред вратата аз

и с нетърпение очаквам

да чуя нежния ти глас.

 

Да бях аз здрав и де да можех

да ходя и да тичам аз,

не бих пропуснал и да мине,

без да те видя, нито час.

 

Но на мен животът отредил е

инвалид в къщи да те чакам аз.

Бог наказва ме жестоко -

за теб самотен да рева на глас.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не поглеждай с тъга назад... Усмихни се на този живот, дори и суров да е понякога! Поздрав за силата1
  • Вальо, я се напъни и роди още някой друг такъв хубав стих, а за старото отчаяние не си спомняй!
    Поздрави и от мен!
  • Поздрави мило момче - дерзай!Получи ли?Приятно четене!
  • Е, Вальо, май че във вторник ще дойда да се запозная с теб и прекрасната ти майка Пращай ми на имейла адрес и телефон. А може и още една девойка от сайта да дойде с мен Кой знае Вторник е щастлив ден!
  • И аз съм като теб!Повечето ми стихове са тъжни!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...