Nov 6, 2008, 12:12 PM

В очакване на вторник

  Poetry » Love
745 0 8
  В ОЧАКВАНЕ НА ВТОРНИК

 

Като дете очаквам всеки вторник

да дойдеш, мила, пак при мен,

но бавно времето минава,

едвам се нижат ден след ден.

 

А вторник дойде ли, заставам

от рано пред вратата аз

и с нетърпение очаквам

да чуя нежния ти глас.

 

Да бях аз здрав и де да можех

да ходя и да тичам аз,

не бих пропуснал и да мине,

без да те видя, нито час.

 

Но на мен животът отредил е

инвалид в къщи да те чакам аз.

Бог наказва ме жестоко -

за теб самотен да рева на глас.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не поглеждай с тъга назад... Усмихни се на този живот, дори и суров да е понякога! Поздрав за силата1
  • Вальо, я се напъни и роди още някой друг такъв хубав стих, а за старото отчаяние не си спомняй!
    Поздрави и от мен!
  • Поздрави мило момче - дерзай!Получи ли?Приятно четене!
  • Е, Вальо, май че във вторник ще дойда да се запозная с теб и прекрасната ти майка Пращай ми на имейла адрес и телефон. А може и още една девойка от сайта да дойде с мен Кой знае Вторник е щастлив ден!
  • И аз съм като теб!Повечето ми стихове са тъжни!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....