Като дете очаквам всеки вторник
да дойдеш, мила, пак при мен,
но бавно времето минава,
едвам се нижат ден след ден.
А вторник дойде ли, заставам
от рано пред вратата аз
и с нетърпение очаквам
да чуя нежния ти глас.
Да бях аз здрав и де да можех
да ходя и да тичам аз,
не бих пропуснал и да мине,
без да те видя, нито час.
Но на мен животът отредил е
инвалид в къщи да те чакам аз.
Бог наказва ме жестоко -
за теб самотен да рева на глас.
© Валентин Добрев Всички права запазени