В очите ти, завързани на възел...
В очите ти - най- зимното море
измива грешните нозе на бреговете си...
На вятъра сърдитите ръце
препълват се с черупки от известия
за близък лов на вещици в подмолите,
за капки кръв, засъхнала по спомена,
предателски разцъфнал върху айсберга,
преструвал се на остров и на дом...
В очите ти, завързани на възел,
стихиите на пет вини крещят,
че времето е вече много късно
дори насън за връщане назад...
В очите ти, прицелени с мълчание,
куршумите с отрова чакат тъмното
да скъса дрехата на колебанието.
Да бъдеш сам... Или пък да не бъдеш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
