Feb 5, 2011, 11:15 PM

В очите ти, завързани на възел...

1.6K 1 22

В очите ти - най- зимното море

измива грешните нозе на бреговете си...

На вятъра сърдитите ръце

препълват се с черупки от известия

за близък лов на вещици в подмолите,

за капки кръв, засъхнала по спомена,

предателски разцъфнал върху айсберга,

преструвал се на остров и на дом...

В очите ти, завързани на възел,

стихиите на пет вини крещят,

че времето е вече много късно

дори насън за връщане назад...

В очите ти, прицелени с мълчание,

куршумите с отрова чакат тъмното

да скъса дрехата на колебанието.

Да бъдеш сам... Или пък да не бъдеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...