В очите ти, завързани на възел...
В очите ти - най- зимното море
измива грешните нозе на бреговете си...
На вятъра сърдитите ръце
препълват се с черупки от известия
за близък лов на вещици в подмолите,
за капки кръв, засъхнала по спомена,
предателски разцъфнал върху айсберга,
преструвал се на остров и на дом...
В очите ти, завързани на възел,
стихиите на пет вини крещят,
че времето е вече много късно
дори насън за връщане назад...
В очите ти, прицелени с мълчание,
куршумите с отрова чакат тъмното
да скъса дрехата на колебанието.
Да бъдеш сам... Или пък да не бъдеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
