10 дек. 2014 г., 20:43

В огнен кръг

600 0 1

Измислих ли си
прегръдката ти?
Там бяха само ръце.
Ръце, които не искаха
да усещат.
Ръце, концентриращи
целия огън във мен,
странно как генериран
от абсолютно студена Вселена.

 

И ми стана топло.
И се разплаках почти.
Почувствах се малка,
ала закриляна.

 

Измислих ли си?
Истината мълчи;
продължава да си измисля истини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вселената е
    безкраен океан от Любов
    и черни дупки,
    в които попадат Алисите,
    отказали да вярват в чудеса.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...