Dec 10, 2014, 8:43 PM

В огнен кръг

Poetry » Love

599 0 1

Измислих ли си
прегръдката ти?
Там бяха само ръце.
Ръце, които не искаха
да усещат.
Ръце, концентриращи
целия огън във мен,
странно как генериран
от абсолютно студена Вселена.

И ми стана топло.
И се разплаках почти.
Почувствах се малка,
ала закриляна.

Измислих ли си?
Истината мълчи;
продължава да си измисля истини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

лъвче (Лъки)

Вселената е
безкраен океан от Любов
и черни дупки,
в които попадат Алисите,
отказали да вярват в чудеса.

2014-12-12T17:20:56+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0