3 дек. 2010 г., 22:29

В отговор на argonyk

838 0 5

                                                             ... написах, вдъхновена от стиха на argonyk

                                                               "###", публикувано на 2.12.2010

 

Твойта жлъч не ме застигна.

От мене клетвите самички бягат.

Прочетох всичко, без да мигна.

И вечер с чиста съвест лягам.

 

При кого, защо и как  -не питай!

До леглото ми е с достъп само Бога.

Ако дойдат дяволи, ги сритвам -

изобщо да ми навредят не могат!

 

А дремещият, дето ме притиска

в обятията си сърдечно,

утре, ако ще да ме поиска!

Ще остане в мислите ми вечно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...