Dec 3, 2010, 10:29 PM

В отговор на argonyk

  Poetry
832 0 5

                                                             ... написах, вдъхновена от стиха на argonyk

                                                               "###", публикувано на 2.12.2010

 

Твойта жлъч не ме застигна.

От мене клетвите самички бягат.

Прочетох всичко, без да мигна.

И вечер с чиста съвест лягам.

 

При кого, защо и как  -не питай!

До леглото ми е с достъп само Бога.

Ако дойдат дяволи, ги сритвам -

изобщо да ми навредят не могат!

 

А дремещият, дето ме притиска

в обятията си сърдечно,

утре, ако ще да ме поиска!

Ще остане в мислите ми вечно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...