27 окт. 2011 г., 22:26

В отговор на "Залезът на Любовта"

667 0 2

* * *



Аз искам залеза да хвана  и утрешния ден да спра. Гладното в мене да нахраня, жаждата от дни да утоля.
Със звездите да светя в небето,
да огледам отгоре света. Да разпръсна романтика в сърцето, силите си в нощта да похабя.
С вятъра песни да пея  за изгубена от векове мечта. С морето сълзите си да слея  и то да поеме сълза след сълза...
В пустините бих се лутала, да се попаря в техния пясък. Като стара постройка бих се срутила, ако остана за дълго без ласка...

октомври '1997 г




 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...