27 окт. 2011 г., 22:26

В отговор на "Залезът на Любовта"

669 0 2

* * *



Аз искам залеза да хвана  и утрешния ден да спра. Гладното в мене да нахраня, жаждата от дни да утоля.
Със звездите да светя в небето,
да огледам отгоре света. Да разпръсна романтика в сърцето, силите си в нощта да похабя.
С вятъра песни да пея  за изгубена от векове мечта. С морето сълзите си да слея  и то да поеме сълза след сълза...
В пустините бих се лутала, да се попаря в техния пясък. Като стара постройка бих се срутила, ако остана за дълго без ласка...

октомври '1997 г




 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...