RainaVakova
431 2760
9 июн. 2019 г., 11:04

В отклик на илюзии 

  Поэзия » Другая
515 6 9

Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали, 
душата ми се моли да не стигне
до дъното на тихото пиянство
и в отклик на илюзии да види
героя на измисленото царство, 
носа си как към облаците вири - 
и гледа на света ми през диоптър, 
подобно Господ важен и капризен
с престорено ехидно благородство. 
И нека после дълго ме разнася
с лъжата, че не зная да обичам.
Не мога и не искам да понасям
пияно его с градус неприличен. 
Когато вятърът е път бездомен, 
разнесъл пепелта на клетва димна, 
след кратък сън ще се родя отново,
но вече никога така наивна. 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Може би илюзиите са за това ,да ни избавят от наивността.
  • Много!!!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Прекрасно и със страхотен финал, Райна!
  • Напоследък ми е "скъсана читанката", само тефтерът ми е останал. Радвам се, че първият стих, който прочетох, влизайки, е този! Финалът!
  • "Когато пепелта е дълъг вятър, запомнил дъх от огъня завинаги..."
    "Когато вятърът е път бездомен, разнесъл пепелта на клетва димна,
    след кратък сън ще се родя отново, но вече никога така наивна."

    Финалът затваря смислово встъплението на това толкова силно и оригинално стихотворение. Отново поезията ти е магия, Райна!

    П.П. Благодаря ти за хубавия коментар и че постави в Любими "Кроулистът (21)"!
  • Харесах, Райна.
  • Да, Стойчо... Жертви на собствената си пристрастност и субективност, така будуваме, забравили собствения си аз до пълно обезличаване.
    „Ти не съществуваш, за да служиш на илюзията.
    Илюзията съществува, за да ти служи."

    Благодаря ти!
  • Когато падне тюркоазен воал
    пред очите ми лунно влюбени:
    сънят е далече от мен изгрял...
    И се лутам в мечтани илюзии!
Предложения
: ??:??