Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне
до дъното на тихото пиянство
и в отклик на илюзии да види
героя на измисленото царство,
носа си как към облаците вири -
и гледа на света ми през диоптър,
подобно Господ важен и капризен
с престорено ехидно благородство. ...