В отклик на илюзии
Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне
до дъното на тихото пиянство
и в отклик на илюзии да види
героя на измисленото царство,
носа си как към облаците вири -
и гледа на света ми през диоптър,
подобно Господ важен и капризен
с престорено ехидно благородство.
И нека после дълго ме разнася
с лъжата, че не зная да обичам.
Не мога и не искам да понасям
пияно его с градус неприличен.
Когато вятърът е път бездомен,
разнесъл пепелта на клетва димна,
след кратък сън ще се родя отново,
но вече никога така наивна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
