9.06.2019 г., 11:04 ч.

В отклик на илюзии 

114 6 11

© Райна Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Може би илюзиите са за това ,да ни избавят от наивността.
  • valia1771 (Ивон)
    Много!!!
  • RainaVakova (Райна)
    Благодаря ви, приятели!
  • dansyto (Данаил Таков)
    Прекрасно и със страхотен финал, Райна!
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    Лутането продължава! Хареса ми!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Напоследък ми е "скъсана читанката", само тефтерът ми е останал. Радвам се, че първият стих, който прочетох, влизайки, е този! Финалът!
  • vega666 (Младен Мисана)
    "Когато пепелта е дълъг вятър, запомнил дъх от огъня завинаги..."
    "Когато вятърът е път бездомен, разнесъл пепелта на клетва димна,
    след кратък сън ще се родя отново, но вече никога така наивна."

    Финалът затваря смислово встъплението на това толкова силно и оригинално стихотворение. Отново поезията ти е магия, Райна!

    П.П. Благодаря ти за хубавия коментар и че постави в Любими "Кроулистът (21)"!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Понякога сами си създаваме илюзорни образи.
    Много хубаво и плавно звучене има този стих.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Харесах, Райна.
  • RainaVakova (Райна)
    Да, Стойчо... Жертви на собствената си пристрастност и субективност, така будуваме, забравили собствения си аз до пълно обезличаване.
    „Ти не съществуваш, за да служиш на илюзията.
    Илюзията съществува, за да ти служи."

    Благодаря ти!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Когато падне тюркоазен воал
    пред очите ми лунно влюбени:
    сънят е далече от мен изгрял...
    И се лутам в мечтани илюзии!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.