В отрязъка къс на живота
Аз съм звучащата песен, която
открадна в сърцето ти всички слова,
и отеква в тревожния шепот на ятото,
спряло за отдих в отвесна скала.
В поточето бистро наднича луната,
чиста от пръските жива вода,
а виждам в очите тъй нежна зората,
свила в кравайче самотни листа.
Аз съм заглъхнала песен, която
в нощи самотни в перваза струи
и осветява следите в душата,
от слънцето взела на заем лъчи.
Спящи са вече в небето звездите
и птици сънуват във свойте гнезда,
а странник отчаяно стяга юздите,
на избуяла в душата мечта.
Аз съм самотната песен, която
докосва смълчаните струни в нощта,
и буди дълбоко заспалият вятър,
светът ми подава сърдечна ръка.
В отрязъка къс на живота останал
ела в моя свят от зелени мечти.
Над всеки приятел до мене застанал
неспирната песен примамно трепти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
