В отрязъка къс на живота
Аз съм звучащата песен, която
открадна в сърцето ти всички слова,
и отеква в тревожния шепот на ятото,
спряло за отдих в отвесна скала.
В поточето бистро наднича луната,
чиста от пръските жива вода,
а виждам в очите тъй нежна зората,
свила в кравайче самотни листа.
Аз съм заглъхнала песен, която
в нощи самотни в перваза струи
и осветява следите в душата,
от слънцето взела на заем лъчи.
Спящи са вече в небето звездите
и птици сънуват във свойте гнезда,
а странник отчаяно стяга юздите,
на избуяла в душата мечта.
Аз съм самотната песен, която
докосва смълчаните струни в нощта,
и буди дълбоко заспалият вятър,
светът ми подава сърдечна ръка.
В отрязъка къс на живота останал
ела в моя свят от зелени мечти.
Над всеки приятел до мене застанал
неспирната песен примамно трепти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
