Аз съм звучащата песен, която
открадна в сърцето ти всички слова,
и отеква в тревожния шепот на ятото,
спряло за отдих в отвесна скала.
В поточето бистро наднича луната,
чиста от пръските жива вода,
а виждам в очите тъй нежна зората,
свила в кравайче самотни листа.
Аз съм заглъхнала песен, която
в нощи самотни в перваза струи
и осветява следите в душата,
от слънцето взела на заем лъчи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up