В отвъдни светове
В движещите сенки на луната
се спъват моите очи,
тръгна ли да търся в тъмнината
твоите угаснали лъчи.
Леден вятър ме отвява
във отвъдни светове,
щом до тебе не достигнат
смръзналите ми ръце.
Где се скиташ, Обич моя
в ледената самота,
като знаеш,че е твоя
цялата ми топлина,
като знаеш,че за тебе
паля хиляди луни
и в сърцето си поемам,
още толкова вини?
И се спъвам и политам,
но не спирам да вървя
знам – накрая,ще открия
път до твоята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
