В движещите сенки на луната
се спъват моите очи,
тръгна ли да търся в тъмнината
твоите угаснали лъчи.
Леден вятър ме отвява
във отвъдни светове,
щом до тебе не достигнат
смръзналите ми ръце.
Где се скиташ, Обич моя
в ледената самота,
като знаеш,че е твоя
цялата ми топлина,
като знаеш,че за тебе
паля хиляди луни
и в сърцето си поемам,
още толкова вини?
И се спъвам и политам,
но не спирам да вървя
знам – накрая,ще открия
път до твоята душа.
© Росица Петрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
