7 окт. 2006 г., 00:38

В памет

1.1K 0 14
в памет



Хризантеми на Пучини,
Медитацията от Масне,
над съркофага ти звучат
от моя плачещ инструмент!
Съкровена сарабанда
танцувам, мила мамо,
със струните болезнено
покланям се във памет...
........................
Три месеца те няма,
тъгата ме дълбае,
горестта задавя...
...спомени терзае!
Сега пораснах,
с всичко остарях,
потече лирика,
песни аз запях!
Да ти пошушна:
....Влюбих се...
...разлюбих...
и болки надживях,
отприщиха се чувства
като последен грях!

Ти не мисли ме, мамо,
аз добре съм ,вече...
Прости ми! Теб те няма
но лицето ми не плаче!
Само сърцето ми кърви
за теб, че ме остави!
Пролива мъката сълзи
във вечността......
и нивга няма да забрави!


ЧАР..........07.10.06......помен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хризантеми...тъжни, изплакани от цигулка...
  • Браво и Поклон пред теб и стиха ти, Чар!
  • Прости ми! Теб те няма
    но лицето ми не плаче!
    Само сърцето ми кърви

    Чудесни фрази. Истински! Поздрави!
  • Много тьжно!Споделям мнението на Емил!
  • Разплака ме!Толкова е тежко да загубиш толкова близък човек...Не знам какво да кажа...по-добре да помълчим...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...