7 окт. 2006 г., 00:38

В памет

1.1K 0 14
в памет



Хризантеми на Пучини,
Медитацията от Масне,
над съркофага ти звучат
от моя плачещ инструмент!
Съкровена сарабанда
танцувам, мила мамо,
със струните болезнено
покланям се във памет...
........................
Три месеца те няма,
тъгата ме дълбае,
горестта задавя...
...спомени терзае!
Сега пораснах,
с всичко остарях,
потече лирика,
песни аз запях!
Да ти пошушна:
....Влюбих се...
...разлюбих...
и болки надживях,
отприщиха се чувства
като последен грях!

Ти не мисли ме, мамо,
аз добре съм ,вече...
Прости ми! Теб те няма
но лицето ми не плаче!
Само сърцето ми кърви
за теб, че ме остави!
Пролива мъката сълзи
във вечността......
и нивга няма да забрави!


ЧАР..........07.10.06......помен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хризантеми...тъжни, изплакани от цигулка...
  • Браво и Поклон пред теб и стиха ти, Чар!
  • Прости ми! Теб те няма
    но лицето ми не плаче!
    Само сърцето ми кърви

    Чудесни фрази. Истински! Поздрави!
  • Много тьжно!Споделям мнението на Емил!
  • Разплака ме!Толкова е тежко да загубиш толкова близък човек...Не знам какво да кажа...по-добре да помълчим...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....