7.10.2006 г., 0:38

В памет

1.1K 0 14
в памет



Хризантеми на Пучини,
Медитацията от Масне,
над съркофага ти звучат
от моя плачещ инструмент!
Съкровена сарабанда
танцувам, мила мамо,
със струните болезнено
покланям се във памет...
........................
Три месеца те няма,
тъгата ме дълбае,
горестта задавя...
...спомени терзае!
Сега пораснах,
с всичко остарях,
потече лирика,
песни аз запях!
Да ти пошушна:
....Влюбих се...
...разлюбих...
и болки надживях,
отприщиха се чувства
като последен грях!

Ти не мисли ме, мамо,
аз добре съм ,вече...
Прости ми! Теб те няма
но лицето ми не плаче!
Само сърцето ми кърви
за теб, че ме остави!
Пролива мъката сълзи
във вечността......
и нивга няма да забрави!


ЧАР..........07.10.06......помен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хризантеми...тъжни, изплакани от цигулка...
  • Браво и Поклон пред теб и стиха ти, Чар!
  • Прости ми! Теб те няма
    но лицето ми не плаче!
    Само сърцето ми кърви

    Чудесни фрази. Истински! Поздрави!
  • Много тьжно!Споделям мнението на Емил!
  • Разплака ме!Толкова е тежко да загубиш толкова близък човек...Не знам какво да кажа...по-добре да помълчим...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...