В памет
Хризантеми на Пучини,
Медитацията от Масне,
над съркофага ти звучат
от моя плачещ инструмент!
Съкровена сарабанда
танцувам, мила мамо,
със струните болезнено
покланям се във памет...
........................
Три месеца те няма,
тъгата ме дълбае,
горестта задавя...
...спомени терзае!
Сега пораснах,
с всичко остарях,
потече лирика,
песни аз запях!
Да ти пошушна:
....Влюбих се...
...разлюбих...
и болки надживях,
отприщиха се чувства
като последен грях!
Ти не мисли ме, мамо,
аз добре съм ,вече...
Прости ми! Теб те няма
но лицето ми не плаче!
Само сърцето ми кърви
за теб, че ме остави!
Пролива мъката сълзи
във вечността......
и нивга няма да забрави!
ЧАР..........07.10.06......помен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени