Oct 7, 2006, 12:38 AM

В памет

  Poetry
1.1K 0 14
в памет



Хризантеми на Пучини,
Медитацията от Масне,
над съркофага ти звучат
от моя плачещ инструмент!
Съкровена сарабанда
танцувам, мила мамо,
със струните болезнено
покланям се във памет...
........................
Три месеца те няма,
тъгата ме дълбае,
горестта задавя...
...спомени терзае!
Сега пораснах,
с всичко остарях,
потече лирика,
песни аз запях!
Да ти пошушна:
....Влюбих се...
...разлюбих...
и болки надживях,
отприщиха се чувства
като последен грях!

Ти не мисли ме, мамо,
аз добре съм ,вече...
Прости ми! Теб те няма
но лицето ми не плаче!
Само сърцето ми кърви
за теб, че ме остави!
Пролива мъката сълзи
във вечността......
и нивга няма да забрави!


ЧАР..........07.10.06......помен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хризантеми...тъжни, изплакани от цигулка...
  • Браво и Поклон пред теб и стиха ти, Чар!
  • Прости ми! Теб те няма
    но лицето ми не плаче!
    Само сърцето ми кърви

    Чудесни фрази. Истински! Поздрави!
  • Много тьжно!Споделям мнението на Емил!
  • Разплака ме!Толкова е тежко да загубиш толкова близък човек...Не знам какво да кажа...по-добре да помълчим...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...