11 мая 2008 г., 08:17

В памет на една любов

1.2K 0 20

Потърсих те безименна и сляпа.

Отсядаш често в нашите сърца.

Едни проклинат те, за мен си свята

и с мислите ни правиш чудеса.

 

Потърсих те случайна и ранима.

Отгледана от майка Самота.

Отричана, но истински значима.

Движещата сила във света.

 

Потърсих те загадъчна и няма.

В утробата ти раждат се слънца.

Пленяваш - завинаги по двама

и в мрака ни посяваш светлина.

 

Намерих те окървавено бяла.

На кръст между живота и смъртта.

Отиваш си - не беше ме познала.

Любов - изписах във пръстта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...