11 мая 2008 г., 08:17

В памет на една любов

1.2K 0 20

Потърсих те безименна и сляпа.

Отсядаш често в нашите сърца.

Едни проклинат те, за мен си свята

и с мислите ни правиш чудеса.

 

Потърсих те случайна и ранима.

Отгледана от майка Самота.

Отричана, но истински значима.

Движещата сила във света.

 

Потърсих те загадъчна и няма.

В утробата ти раждат се слънца.

Пленяваш - завинаги по двама

и в мрака ни посяваш светлина.

 

Намерих те окървавено бяла.

На кръст между живота и смъртта.

Отиваш си - не беше ме познала.

Любов - изписах във пръстта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...