May 11, 2008, 8:17 AM

В памет на една любов

  Poetry
1.2K 0 20

Потърсих те безименна и сляпа.

Отсядаш често в нашите сърца.

Едни проклинат те, за мен си свята

и с мислите ни правиш чудеса.

 

Потърсих те случайна и ранима.

Отгледана от майка Самота.

Отричана, но истински значима.

Движещата сила във света.

 

Потърсих те загадъчна и няма.

В утробата ти раждат се слънца.

Пленяваш - завинаги по двама

и в мрака ни посяваш светлина.

 

Намерих те окървавено бяла.

На кръст между живота и смъртта.

Отиваш си - не беше ме познала.

Любов - изписах във пръстта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...