May 11, 2008, 8:17 AM

В памет на една любов

  Poetry
1.2K 0 20

Потърсих те безименна и сляпа.

Отсядаш често в нашите сърца.

Едни проклинат те, за мен си свята

и с мислите ни правиш чудеса.

 

Потърсих те случайна и ранима.

Отгледана от майка Самота.

Отричана, но истински значима.

Движещата сила във света.

 

Потърсих те загадъчна и няма.

В утробата ти раждат се слънца.

Пленяваш - завинаги по двама

и в мрака ни посяваш светлина.

 

Намерих те окървавено бяла.

На кръст между живота и смъртта.

Отиваш си - не беше ме познала.

Любов - изписах във пръстта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...