Потърсих те безименна и сляпа.
Отсядаш често в нашите сърца.
Едни проклинат те, за мен си свята
и с мислите ни правиш чудеса.
Потърсих те случайна и ранима.
Отгледана от майка Самота.
Отричана, но истински значима.
Движещата сила във света.
Потърсих те загадъчна и няма.
В утробата ти раждат се слънца.
Пленяваш - завинаги по двама
и в мрака ни посяваш светлина.
Намерих те окървавено бяла.
На кръст между живота и смъртта.
Отиваш си - не беше ме познала.
Любов - изписах във пръстта.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
Много!