21 июн. 2011 г., 17:21

В памет на Митко

952 0 3

Един Човек си отиде,

замина във Безкрая,

при чайките и бриза,

прибра се вкъщи рано.

 

Остави болка,

сякаш недовършено,

летенето без време тъй прекъснато.

 

Прекрасно,

твърде кратко,

с усмивка и адреналин.

 

Почивай в мир

и палците високо вдигнати

във междузвездния ти стоп.

 

В сърцата ни завинаги оставаш.

 

Поклон!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон!
  • Това е за Митко Пенчев нали?. Пръв братовчед на моя приятел. Страхотно е описва го какъв човек беше, а многобройните му приятели знаят. Мъката е много голяма не спираме да го мислим , премисляме вяко действие, но явно е нямало шанс. Благодарим на авторката. Почивай в Мир скъпи Пенчев
  • Силно!Поклон!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...