Jun 21, 2011, 5:21 PM

В памет на Митко

  Poetry » Other
946 0 3

Един Човек си отиде,

замина във Безкрая,

при чайките и бриза,

прибра се вкъщи рано.

 

Остави болка,

сякаш недовършено,

летенето без време тъй прекъснато.

 

Прекрасно,

твърде кратко,

с усмивка и адреналин.

 

Почивай в мир

и палците високо вдигнати

във междузвездния ти стоп.

 

В сърцата ни завинаги оставаш.

 

Поклон!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролет All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поклон!
  • Това е за Митко Пенчев нали?. Пръв братовчед на моя приятел. Страхотно е описва го какъв човек беше, а многобройните му приятели знаят. Мъката е много голяма не спираме да го мислим , премисляме вяко действие, но явно е нямало шанс. Благодарим на авторката. Почивай в Мир скъпи Пенчев
  • Силно!Поклон!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...