21.06.2011 г., 17:21

В памет на Митко

947 0 3

Един Човек си отиде,

замина във Безкрая,

при чайките и бриза,

прибра се вкъщи рано.

 

Остави болка,

сякаш недовършено,

летенето без време тъй прекъснато.

 

Прекрасно,

твърде кратко,

с усмивка и адреналин.

 

Почивай в мир

и палците високо вдигнати

във междузвездния ти стоп.

 

В сърцата ни завинаги оставаш.

 

Поклон!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролет Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон!
  • Това е за Митко Пенчев нали?. Пръв братовчед на моя приятел. Страхотно е описва го какъв човек беше, а многобройните му приятели знаят. Мъката е много голяма не спираме да го мислим , премисляме вяко действие, но явно е нямало шанс. Благодарим на авторката. Почивай в Мир скъпи Пенчев
  • Силно!Поклон!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...