5 нояб. 2008 г., 14:58

В Памет на най-лъчезарното момиче

1.4K 0 1
Дните си минават,
но болката от липсата и случилото се остава!
Споменът за едно Розово човече,
което остави незаличима следа в нашите сърца!

Едно лице,една усмивка,
които показваха посоката в тъмнината!
Едни лъчи, които правеха по-красив и мрака!
Да! Онази усмивка, онзи глас,
които правеха щастлив всеки от нас!

В една нощ ужасна всичко това угасна!
Остана да гори споменът в нашите сърца
и надеждата, че е добре - там, където е!
С мисълта, че един ден пак ще се срещнем!

Почивай в мир, Розово човече! Не заслужаваше това! Винаги ще си в нашите сърца!
                                                                          (22.06.1990 - 17.04.2008)
         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...