5 нояб. 2008 г., 14:58

В Памет на най-лъчезарното момиче

1.4K 0 1
Дните си минават,
но болката от липсата и случилото се остава!
Споменът за едно Розово човече,
което остави незаличима следа в нашите сърца!

Едно лице,една усмивка,
които показваха посоката в тъмнината!
Едни лъчи, които правеха по-красив и мрака!
Да! Онази усмивка, онзи глас,
които правеха щастлив всеки от нас!

В една нощ ужасна всичко това угасна!
Остана да гори споменът в нашите сърца
и надеждата, че е добре - там, където е!
С мисълта, че един ден пак ще се срещнем!

Почивай в мир, Розово човече! Не заслужаваше това! Винаги ще си в нашите сърца!
                                                                          (22.06.1990 - 17.04.2008)
         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....